Мостът на майстор Колю Фичето
 

Мостът  е построенпрез 1865-1867 година по нареждане на валията на Дунавския вилает Мидхат паша.
Дължината му е 276 метра , а ширината 9,5 метра. Има 13 подпорни стълба и 14 полукръгли свода. В средата се издига колона, на която е поставена мраморна плоча с арабски надпис. Каменият мост при Бяла е забележителна творба от възрожденската епоха. Носещите стълбове са украсени със скулптори грифон, лъв, нимфа, лебед и това прави моста историческо и худижествено произведение. По време на голямото наводнение през 1897 година западната половина на моста е разрушена. През 1922 - 1923 година е направено бетонно продължение на мястото на срутената част.

 
 
Църквата Свети Георги
 

Замислена като Храм-паметник-мавзолей през 1910 година. Осветена през ноември 1924 година. Дело на архитекта Димитър Шолев. Една от най-красивите църкви в България. Дърворезбата на иконостаса и владишкия трон е изработена от  Стефан Стоянов възпитаник на  тревненската школа.  Стенната живопис е от професор Апостол Христов. Четерите камбани са подарени от руския императое Александър II след освобождението на България. Най-голямата е трета по големина в България и тежи 1500 килограма висока е 1,10 метра . Камбанарията, в която са камбаните е висока 20 метра.

 
 
Музей Освободителна война
 

Експозицията отразява събития свъзани с Освободителната руско-турска война от 1877 - 1878 година. Сградата, в която се помещава е издигната в началото на XIX век. В края на османското владичество в нея е живял Мехмед бей, управител на Бяла. По време на Освободителната война от 20 юли до 13 август 1877 година в нея се е помещавала главната императорска квартира. Тук е живял руският император Александър II, военният министър Димитрий Милютин, лекарят Сергей Боткин, граф Николай Игнатиев, историкът граф Владимир Сологуб, художникът Павел Ковалевски, великият княз Александър Александрович и други военни и граждански дейци. В тази къща са проведени два военни съвета, чиито решения имат решаващо значение за цялостния ход на войната. На един от съветите присъства и генерал Гурко. След освобождението на България сградата е ремонтирана и в периода 1903 - 1907 година по идея на Стоян Заимов - превърната в Музей. Участие в това дело имат и тогавашното руско военно министерство като изпраща оригинални материали от войната. Оградата на Музея е каменна, направена в стил на средновековно укрепление.

 
 
Home | Gallery | Booking | Contacts